Новини
Законодателна милиционерщина
06.04.2015Безнадеждно профанираният законодателен процес в Народното събрание все повече заприличва на сутрешен развод в полицейските поделения. Хрумне на някой, който се мисли или схваща от околните като началник, и волята му веднага се облича в закон с безалтернативност и арогантност, невъобразими за действителен законодателен орган. Така и с прословутите изменения в НПК и ГПК, напълно неадекватни на времето, законовата рамка и статута на гражданите и организациите в Европейското пространство.
Специално за изменението на ГПК авторите на мотивите към законопроекта могат да бъдат незабавно изобличени в подвеждане на общественото мнение, защото е:
- невярно, че правата по чл.27 от стария ГПК са съответствали на чл.127 от сегашната Конституция на Република България. Те са създадени при действието на Димитровската Конституция на НРБ от 1947 г. и са създадени, за да обслужват една единна държавна собственост, конституционно ограничаване на стопанската и гражданска активност, ограничаване на частната собственост и планово икономическо пространство. Поради това представляват адекватни на целите на социалистическата държава правен инструмент за защита на държавните интереси на една диктатура на пролетариата и напълно не съответстват на свободната стопанска инициатива и гарантираните от закона правила на пазарно стопанство на днешния ден
- невярно, че имало 105 годишен положителен опит на упражняване на такива права от прокуратурата, който бил заличен от някакви злоумишленици през 1997 г. за да се отнемат правата на прокурора да пречи на приватизационни и реституционни процеси. Всъщност чл. 27, ал.1 от ГПК съществува до влизане в сила на новия ГПК през 2008 г., когато реституцията и приватизацията в общи линии бяха приключили, а през 1997 г. на прокурора - не на главния прокурор, а на всеки прокурор, е отнето единствено правомощието да завежда искове в случаите, когато по негова преценка е нарушен държавен или обществен интерес.
Това правомощие е било отнето и през 1922 г. по силата на изменение на Закона за гражданското съдопроизводство, а практически неупражнявано от прокуратурата след приемането на Конституцията от 1971 г.. Единственото значимо съдебно решение във връзка с този законов текст е Постановление на пленума на ВС № 3/1954 г., което задължава прокурорите да участват в "делата, по които като страна участват ТКЗС, с оглед политиката на партията и правителството".
Както е показала историята на правораздаването, нито преди 1997 г., нито след изменението на ГПК от тази дата, прокуратурата не се е възползвала от правата си да завежда подобни искове, не е защитила значим обществен интерес (със или без юридически принос) в съдебния спор, а в спорадичните случаи когато го е правила, сагата е завършвала с ексцес, примерно като осъдителното решение на България от Европейския съд за правата на човека в Страсбург по повод иска на Софийската градска прокуратура за нищожност или унищожаване на сделката за приватизация на хотела в Горна баня
- невярно е твърдението, че прокуратурата не била ограничена и не може да бъде ограничавана от Конституцията на Република България или закон за участието й в граждански и административни дела. Точно обратното е конституционното разрешение. Чл.127, т.6 от КРБ предоставя правна възможност на прокуратурата да участва в граждански и административни дела само ако и доколкото друг закон допуска. Прокуратурата и сега има възможност по десетки закони да завежда и да участва в граждански и административни дела, а по част от тях нейното участие е задължително.
Но съществуването и / или създаването на обща(генерална) процесуална компетентност за предявяване на неидентифициран по вид, предмет и правна характеристика иск, ще наруши принципите на правовата държава и равенството на на правните субекти пред закона. Да не споменавам за последиците от пречупването на обществения интерес през светогледа и опита на двайсетина годишен заместник–районен прокурор с образование от милиционерската школа, видял в предявяването на иск срещу местната община възможност да попадне в светлините на прожекторите или за вихрена кариера в Цацаровите владения.
Да припомням ли за илюстрация екзотичните подвизи на пияни или заловени с подкуп прокурори, станали достояние на обществото? От друга страна, предоставянето на генерална способност за водене на всякакви искове ще направи възможно и немислимото, например прокуратурата да завежда бракоразводни дела или да предизвиква съдебни спорове за разпределение на ползването между съсобствениците на един двор.
- напълно противоконституционно се нарушава принципът на "равенството на оръжията" на участниците в съдебните процеси, който съдът и държавата са задължени да осигурят. При приемането на подобно законово разрешение държавата, общините и техните органи и организации ще имат повече, по-силни и по-интензивни средства за защита в съда от процесуални права и възможности на гражданите и техните организации в рамките на същото съдебно производство.
В същото време се неглижират, премълчават или недоразличават безбройните "странични ефекти" от въвеждането на подобни възможности за прокуратурата
Потенциалната възможност на районния прокурор да влияе върху поведението на органите на централната и местна изпълнителна власт или на държавните и общински стопански организации чрез:
блокиране на действията им по управление на политическата, икономическата, стопанската им или инвестиционна дейност и/или разпореждането с частна собственост (собствеността на активите в държавно дружество е частна според Конституцията на РБ); свободата на избор на процесуалните средства с които го прави; възможността да комбинира административни, искови и наказателни процедури, обединявайки информацията и доказателствените средства, всъщност ще го превърне във втори министър-председател, втори областен управител или втори изпълнителен директор на агенция, учреждение, специализирано държавно предприятие и т.н.
Пренебрегват се възможностите чрез обезпечения на бъдещи искове да се обезмисля осъществяването на всякаква стопанска активност за срока на разрешаване на спора в съда. Плачевните резултати от действията на комисията "Кушлев" във връзка с реализирането на този инструмент са общоизвестни.
Неглижират се и последиците от отхвърлянето на исковете на прокуратурата поради тяхната неоснователност и обезщетенията, които държавата, т.е. всички ние, пак ще трябва да плащаме – тук или в Страсбург.
На фона на всичко това възможно ли е едно такова разрешение да бъде прието за пропорционално на ограниченията на правата на всички тези субекти и съответства ли на действително преследваните цели?
На всичко отгоре цялата операция е напълно безмислена, защото не води до юридически ефект
Прокуратурата няма да има възможност по силата на този текст да "разваля сделки", по които страна не е тя, нито да води "отменителни искове" за сделки, независимо кои са страните по тях, защото общата искова правоспособност не означава способност да се водят преобразуващи искове. А унищожаването, развалянето и отмяната, когато се реализират чрез съд, се упражняват само по този ред.
Прокуратурата няма нужда да предявява искове за нищожност на сделки, защото на нищожността на сделка може да се позовава всеки. Процедурите по реализация на проекти с европейско финансиране се наблюдават от девет органа на национално и европейско ниво и преминават през толкова проверки, предварителни разрешения и одобрения и текущ и последващ контрол, че място и за прокуратурата в тях трудно ще се намери, без да се засегне европейска контролна институция.
Никаква част от сделките, за които се твърди да нарушават масата на необявената несъстоятелност на КТБ, не са от естество да бъдат обект на исково производство по инициатива на прокуратурата
както сега, така и след обявяване на несъстоятелността на банката. И тук закономерно възниква въпрос - какво точно цели с преписването на един законов текст от отреченото тоталитарното минало прокуратурата?
Отговорът е достъпен – пазарното стопанство да се регулира и контролира от политически детерминираната прокуратура.
Познайте каква ще е съдбата на министъра на правосъдието, който иска да се ограничат правата и да се въведе отговорност на главния прокурор?
Статията е публикувана на 06.04.2015 г., в. Дневник