Новини

Адвокат Даниела Доковска: Парламентът следва да остави без разглеждане искането, защото се е занимал с него и го е отхвърлил

  Държавното обвинение и парламентът са напът да забъркат поредна юридическа каша около депутата от ДПС-ДПС (Доган) Джейхан Ибрямов. Поводът е поисканият повторно имунитет на Ибрямов, след като Народното събрание в края на миналия месец отхвърли същото искане. Случаят е прецедент и ако сега искането бъде удовлетворено, ще провокира поредни въпроси за политическата употреба на прокуратурата. За да се разбере историята в цялост обаче, е необходимо припомняне на фактите в нея. Предисторията На 24 януари четирите формации, подкрепящи кабинета "Желязков" (ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС на Ахмед Доган), отхвърлиха искането на прокуратурата за снемане на депутатската защита на Ибрямов и така не разрешиха разследването срещу него да продължи. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че депутатите от партията му гласуват против свалянето на имунитетите на депутатите от ДПС на Доган, "защото ни трябва стабилно" правителство. Ибрямов беше задържан в началото на октомври миналата година с белязани левове, а впоследствие тогавашната председателка на парламента Рая Назарян разреши срещу него да бъде образувано разследване. Формално разрешението за снемане на имунитета беше дадено от нея, защото Народното събрание не заседаваше. Така той стана обвиняем. Назарян обаче остави "без разглеждане" искането за задържане на Ибрямов. С това ѝ действие и впоследствие с решението на съда да го остави в ареста се забърка юридически скандал, защото съдът, а и парламентарната шефка се оказа, че нарушават решение на Конституционния съд. КС постановява, че снемането на защитата от разследване е различна от искането за задържане. Затова ако парламентът просто свали имунитета на депутат, прокуратурата може да го разследва. За да го задържи обаче, е нужно второ, нарочно решение. Реклама Съдът не се съобрази с това. Нещо повече - в хода на скандала се разви и паралелен скандал. Ибрямов се оказа подслушван със законни СРС-та, и то във времето, в което се е ползвал с депутатската си защита. Разрешението за тях пък беше дал съдията, който наскоро оглави Софийския градски съд, Руси Алексиев. И двете действия - задържането му в нарушение на Конституцията според решение на КС, както и разработването му със специални разузнавателни средства въпреки имунитета, бяха широко дискутирани като посегателство над правовата държава. Междувременно, докато беше в ареста, Ибрямов беше избран за депутат в новия парламент, а впоследствие и освободен, за да положи клетва на 7 ноември. От този момент за него възникна нов депутатски имунитет. Ето защо, за да продължи разследването си, прокуратурата поиска снемането му, което парламентът отказа да направи. Смяташе се, че с гласуването на 24 януари в пленарната зала темата е приключена. Но на 4 февруари обаче държавното обвинение отново поиска имунитета на Ибрямов (както и на още един депутат от ДПС на Ахмед Доган). Исканията още не са разгледани, защото предизвикват недоумение сред депутатите.

 В искането, подписано от заместничката на Борислав Сарафов - Елена Каракашева, се посочва, че и към момента има достатъчно доказателства за привличането на двамата депутати към наказателна отговорност. И че в хода на разследванията са извършени редица действия - претърсвания и изземвания, разпити на множество свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства и др. Прокурорите напомнят на депутатите, че основен принцип в наказателния процес е разглеждане и решаване на делата в разумен срок, "каквато е и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)". "С отказа да се даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване реално се прегражда пътят за разкриване на обективната истина и се възпрепятства наказателното правораздаване, което не е в обществен интерес", се посочва в исканията. За Ибрямов прокуратурата твърди, че през октомври 2019 г. в София е "поискал и приел дар, който не му се следва", за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерството на здравеопазването да издаде разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди. А на 26 септември 2024 г. заблудил Мирослав Тодоров, че ако същият му даде 400 000 лева, ще упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от Министерството на отбраната по възлагане на обществени поръчки. На 2 октомври той "поддържал това заблуждение у Тодоров и направил опит да му причини имотна вреда, като опитът останал недовършен по независещи от Ибрямов причини", обяснява прокуратурата.

 По информация на "Капитал" ръководството на парламента все още не е дало достъп до документите на всички народни представители, за да се запознаят с тях. Причината е, че и самото ръководство не знае как да се постъпи в тази ситуация. А ситуацията от юридическа гледна точка изглежда ясна: обвинението иска свалянето на даден имунитет за конкретно престъпление. Парламентът може да снеме защитата, но може и да не я снеме - това се решава само от депутатите. И се решава за конкретно престъпление. "Нагло предизвикателство към парламента" Прокуратурата се опитва да заобиколи това с аргумента, че привежда "нови доказателства по случаите". Колко нови доказателства са приведени обаче не е съществено, защото произнасянето на Народното събрание е факт. То е само за конкретно деяние. "Така може всеки ден прокуратурата за едно и също престъпление да внася искания, като се позовава на някакви измислени нови обстоятелства", коментираха пред "Капитал" юристи от парламента. Наказателният адвокат Даниела Доковска пък окачестви случая като "нагло предизвикателство към парламента, което показва непознаване на фундаментални юридически постулати". По думите ѝ парламентът следва да остави без разглеждане искането, защото се е занимал с него и го е отхвърлил. "Народното събрание не е обслужващ орган на прокуратурата. Ако на някой прокурор му пречат Конституцията и законите, да си смени професията", заключи тя. Дали парламентът ще защити решението си, както и основни юридически принципи, ще се реши следващата седмица.

Източник: https://www.capital.bg