Новини

Интервю с адвокат Васил Т. Василев

Няколко съдебни състава и над дузина магистрати смятат, че петима бивши полицаи са виновни Ангел Димитров-Чората да умре, когато го задържат в центъра на Благоевград на 10 ноември 2005 г. - при операция „Респект” под ръководството на министър Румен Петков, но двама върховни съдии (председателят на състава е на особено мнение) ги оправдаха напълно и окончателно.

Делото „Чората” вече е емблема. Веднага след смъртта на арестанта министърът каза, че причината за нея е „кардиогенен шок” и стрес. Преди да е готова първата съдебномедицинска експертиза, бе възложена втора, според която мъжът е пребит. После прокурор отказа да обвини полицаите, защото те са действали в условията на неизбежна отбрана. Софийският военен съд разпореди разследването да започне отначало и да е за умишлено убийство. Но Софийската военна прокуратура внесе обвинителен акт за убийство по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена телесна повреда. Съдът върна делото за ново разследване и после ги обвиниха в умишлено убийство. После ги осъдиха. Накрая ги оправдаха.

По това дело имаше натиск - политически, профсъюзен, обществен, медиен.

Бе уволнено почти цялото ръководство на регионалната дирекция на МВР, а вътрешният министър се извини на близките на Чората. Понеже чичото на починалия беше фактор в ДПС, а ДПС тогава беше в управляващата тройна коалиция, след първата присъда „виновни”, бившите полицаи заявиха, че Темида изпълнява политическа поръчка и се влияе от общественото мнение. А след втората – също „виновни”, те сами организираха политически и обществен натиск върху същата система. Новоизбраният вътрешен министър Цветан Цветанов пък заяви, че „според вътрешното му убеждение полицаите не трябва да лежат в затвора”. И премиерът Бойко Борисов смяташе същото.

Имаше противоречащи си свидетелски показания.

Имаше искане на отводи на съдии и на прокурор.

Имаше военен следовател, който не е допуснат до разследването веднага след смъртта на Чората, въпреки че е бил компетентен, а е започнало цивилното разследване, което пък не е компетентно. Имаше съдебномедицински експертизи с коренно различни заключения за причината за смъртта, а те бяха „гвоздеят” на процеса. Имаше назначена петорна експертиза, още преди да е прието заключението на предишната. Според  експертизата „начело” с проф. Раданов Чората е пребит, заради което петимата полицаи получиха общо 82 години затвор. Военно-апелативният съд даде възможност на началника на Военномедицинска академия да определи вещи лица и тя даде различно становище. Имаше безследно изчезнали материали, от които са правени заключения за смъртта на арестанта. Имаше още една смърт - проф. Стойчо Раданов бе намерен обесен.

Имаше противоречие дори между магистратите от ВКС, на които бе възложено делото. Председателят на състава Пламен Томов бе против оправдателната присъда. Според него не може върховните съдии да се произнасят директно, след като приемат коренно противоположни неща и от първата, и от втората инстанция. И се налага арбитражна експертиза, тъй като има две коренно противоположни мнения на експерти. И още - когато е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила и се приемат нови фактически положения, „новото разглеждане на делото е необходимо, за да бъде спазено разделението в правомощията между ВКС и съответния въззивен съд”.

Според колегите му Блага Иванова и Пламен Петков всичко е ясно, а предишните съдебни състави са приемали за факти неща, които ги нямало дори в обвинителния акт. Прокуратурата твърдяла, че полицаите са удряли задържания само докато е бил изправен, а след като е паднал, са „се отдръпнали”. Съдебните състави обаче са приели, че пострадалият е бил удрян и когато е бил легнал с белезници на ръцете, и е притискан към земята, макар и да крещял, че се задушава... А дори само това разминаване е достатъчно, за да бъдат оправдани подсъдимите, защото били нарушени неотстранимо техните права.  Според двамата висши магистрати, постановили оправдателната присъда, вярна е експертизата със заключение, че „В генезата на смъртта са участвали множество обективни фактори - хроничните заболявания, разширеният и препълнен стомах, употребеният кокаин, влошаващ хроничните страдания и водещ до свръхвъзбуда, анатомичната особеност: по-късата шия”, а тези фактори са извън волята на подсъдимите и се касае за „случайно деяние”. Според оправданите полицаи истината е възтържествувала. Според близките на загиналия арестант – на ход ще е Европейският съд за правата на човека в Страсбург

Господин Василев, вие бяхте адвокат на близките на загиналия Ангел Димитров-Чората по време на целия процес, а на 13 юни, веднага след като петимата полицаи бяха оправдани, казахте, че при съгласие на близките, ще съдите България в Страсбург и за това има основания. Има ли го съгласието?

Да, налице е съгласие на близките на Ангел Димитров и в срока за внасяне на жалба – 9 декември 2011 г., ще сезираме съда.

Според вас решението на ВКС потвърждава твърдението, че в България има две съдебни процедури и едната е за полицаи и прокурори. Че е безсмислено да се харчат пари, за да се прави специализиран съд, защото делото „Чората” е показало, че полицията вече си има съд. А Върховният съд все повече се развива като върховен и все по-малко е съд. Не са ли прекалено силни тези обвинения?

Дали са силни всеки преценява сам. За мен неприятното е, че са безпроблемно доказуеми. Съществуването на специално отношение към полицаите – полагане на извънредни грижи за прикриване на престъпленията им и поддържането на кастова магистратура (военните прокуратури и съдилища), датира още от времето, когато ги наричаха милиционери, а те водеха дела за обида, щом някой им кажеше, че са полицаи. Това е едно от нещата, които за повече от 20 години след 10 ноември 1989 г. не са се променили към нормалното. Напротив, системното участие в условията на „демокрация” на полицаи в организираната престъпност, на която не са чужди и политическите върхове, направи грижата  за полицая основна грижа на политическата класа – полицаят, а не гражданинът на републиката, се обявява почти всеки ден за основна ценност на обществото. Някога тихомълком и завинаги ги уволняваха от МВР, а сега тези, които трябва да им търсят отговорност, им организират протести и им пледират по медиите. Отскоро полицаите се разследват и наказват по общия ред и вече има увеличение на делата срещу тях. И сами си направете извод, не друг – заместник-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия Гроздан Илиев повдига въпрос наказателните дела срещу полицаи отново да се поемат от военната магистратура. Той също има важно участие по обсъжданото дело за смъртта на Ангел Димитров - председателства състав, който върна делото за ново разглеждане. Що се отнася до превръщането на ВКС във „върховен” и в затихване на съдебните му функции, особено в последната година и половина, нека вземем което и да е дело и да го анализираме публично. Все повече съдебните решения на наказателните състави са без мотиви, няма отговор на съществени доводи на защитата, сериозни нарушения на процесуалните правила при осъдителни присъди нямат значение, а несъществени са достатъчни за отмяна на оправдателни присъди, пълно е със съдебни актове, при които, ако смените името на подсъдимия, можете да ги ползвате и те ги ползват по което и да е друго дело. Темата е доста по-широка и, за съжаление, мога да се мотивирам и да бъда неприятно конкретен.   

Медии нарекоха делото „Чората” знаково за българската действителност. Така ли е?

Българската действителност е знакова. Във връзка с делото обърнете внимание на единното мнение на противостоящи в политическото си участие, но все министри на вътрешните работи – Румен Петков (БСП), Михаил Миков (БСП), Цветан Цветанов (ГЕРБ). И още - на организираността на протестите на полицаите, на постоянното присъствие на тезата на подсъдимите и на някои от тях лично в централните медии (подобно нещо не се забелязва по т.нар. дела „Октопод”, „Наглите”, „Килърите” и др. подобни), на пълното безхаберие на уж демократичното ни общество.  

Веднага след смъртта на Ангел Димитров-Чората от силовото ведомство казаха, че той се е занимавал с наркотици и е бил сводник. Намериха ли се доказателства за това твърдение?

Подобни твърдения се установяват с влязла в сила присъда. Към момента на смъртта на Ангел Димитров той не е осъждан и няма „висящи” дела, но има фирма, която с разрешение на МВР упражнява охранителна дейност. Няколко състава на военните съдилища приеха, че описани на местопроизшествието наркотични вещества не могат да бъдат свързани с Ангел Димитров. Пакетче с наркотично вещество беше „намерено” към обяд на следващия ден на място, където той не е бил в района на задържането му, а от автомобила му е „извадено” друго пакетче, но вече след транспортиране на колата в двора на РДВР – Благоевград и часове след смъртта му. И по двете пакетчета, установено е от експерти на МВР, няма следи от Ангел Димитров.

Делото стана известно не само с това, че обвинени в убийство са полицаи, но и с факта, че вътрешното ведомство се опита да прикрие смъртния случай, а процесът започна след обществен натиск. Прецедент ли е това?

Прецедент е, че процесът въобще започна. Преди краткия обществен натиск, свързан най-вече с отношението към личността на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, има друго. То е, че след като МВР обяви смърт в резултат на „кардиогенен шок” и без който и да е полицай да се е срещнал с близките на Ангел Димитров, баща му и майка му спират погребението му. Всички присъстващи са потресени от очевадните следи от насилие по него, тялото е закарано в хладилна камера и това дава възможност за всестранни изследвания на причините за смъртта. Ако близките на Ангел Димитров бяха погребали тялото му, дело за смъртта му никога нямаше да има. Внимателният анализ на фактите показва и защо лекарите, които правят аутопсия, не дават веднага заключение – Ангел Димитров още не е погребан. Незабавното му погребение щеше да обезпечи необоримост на измислицата за „кардиогенен шок”.

Първият ви сблъсък с „проблема Чората” е по-малко от месец след смъртта му – когато със закъснение от седмица е получено постановлението за оневиняване на петимата вече уволнени полицаи, участвали в ареста му, а на вас – като представител на родителите му, на два пъти е отказван достъп до материалите.  Това прецедент ли е?

Бях запознат със случая на Ангел Димитров от негови близки наскоро след смъртта му. Делото беше прекратено след приключване на досъдебно производство, водено от ОСлС – Благоевград, при положение, че компетентността е на военна прокуратура и че незабавно натам е отпратен дежурен военен прокурор (очевидно не за да установява причините за смъртта), а минути след съобщението в района на местопроизшествието са компетентни военни следователи, базирани в Благоевград.  И до днес нямам отговор – искал съм го писмено, кой и защо им нареди да не разследват и защо те не са изпълнили служебните си задължения. 

Преченето на близки на пострадал да се запознаят с материали по делото не е прецедент и то е един от знаците, които указват, че се прави опит за прикриване на виновните с участие на магистратурата.

На 17 юли 2008 г. по делото „Чората” в Софийския военен съд като обвинител се яви прокурорът, чието постановление беше оневинило 5-имата офицери 5 седмици след смъртта, вие му поискахте отвод. И това ли е прецедент? А как бихте го нарекли днес – недоглеждане, цинизъм, преднамереност...

Естествено, че не е недоглеждане. Задачата за оневиняване на полицаите не е слизала от дневния ред на магистратурата и тя намери нормалното за подобна магистратура решение. Трябва обаче да сме справедливи – каквото обществото, такава и магистратурата. При нормално общество още на 10 ноември 2005 г. министърът на вътрешните работи Румен Петков щеше да е в оставка и никога нямаше да се занимава с политика, същата щеше да е и съдбата на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, след като застана зад протестите на полицаите и обяви, че те трябва да бъдат оправдани от съда.

После на новия прокурор му стигнаха само 3 часа, за да проучи делото и да се подготви. В какво според вас е основната му сложност по това дело?

Новият прокурор участва в дълга поредица от заседания, делото не е приключило след неговото влизане в зала. Това му даде възможност и в съответствие с доказателствата и закона да поддържа тезата за виновност. Ако подсъдимите бяха граждани на републиката, несвързани с властта, делото нямаше да е по-различно от десетки такива от последните години и отдавна виновните щяха да са в затвора. Сложността на делото е в намесата на представители на властта за обезпечаване на неотговорност на лица, които са заподозрени в извършване на тежко престъпление. При това се заличават доказателства – по нареждане на началника на подсъдимите тялото на Ангел Димитров е вдигнато от местопроизшествието, преди да дойде следовател; при данни за побой не са иззети изрезки от нокти от полицаите, а е дадена възможност часове по-късно те сами доброволно да предадат такива материали; изчезнаха материали, иззети при реаутопсията, извършена от проф. д-р Стойчо Раданов, и които са ползвани за установяване на насилствената смърт на Ангел Димитров (излишно е да споменавам, че това стана след неговата странна смърт) и т.н., и т.н.

Надявам се и медиите да се поразбудят, за да потърсят дължимия на обществото отговор - има ли в двата състава на ВКС, разгледали делото, съдии с близки – низходящи или съпрузи, които работят в МВР, и защо тези независими и безпристрастни хора не са си направили отвод, след като преди повече от година началникът на близките им заяви, че полицаите трябва да бъдат оправдани.

Седмица по-късно бащата на Чората каза в залата, че Васко Кьоравия - убит три месеца преди сина му, е имал тефтерче, което е изчезнало в полицията, а то може да докаже мотива за убийството на Чората, защото в него били записани пари, които полицаи дължат и имената на редица подкупни техни колеги от Благоевград, включително и тези на петимата обвиняеми. А съдът нареди МВР да намери това тефтерче. Намери ли го? 

Намери някакъв бележник, но информацията е, че не става въпрос за този тефтер. В Благоевград във всички случаи длъжниците на Васил Горчев са обществено известни, в това число са и много полицаи. По делото обаче постъпиха интересни материали от Инспектората на МВР, в които са приложени обяснения на длъжници на Васил Горчев. Те установяват, че след смъртта му единият от подсъдимите – тогава офицер в РДВР – Благоевград, и съпругата му участват в събиране на вземанията на Васил Горчев. Трима министри на вътрешните работи – Румен Петков, Михаил Миков и Цветан Цветанов, не изпращат материалите за разследване в прокуратурата и въпросът с несложен отговор е „защо?” След като по мое искане тези материали се озоваха в делото и станаха достояние и на Върховна касационна прокуратура, бездействието продължава. Не зная дали ще се докаже престъпление – виждате, че според ВКС Ангел Димитров е починал от само себе си, но нито един министър на вътрешните работи, ако спазва закона, няма право тези материали да ги държи в МВР и да не ги праща на компетентните органи за досъдебно производство.   

На 11 декември 2009 г. вие атакувахте пред Върховния касационен съд третата съдебномедицинска експертиза, според която (както и според първата) Чората не е починал от побоя, а от кардиогенен шок, защото е изготвена от лекари от ВМА, четирима от които не са в списъка на съда с експерти, а минути след смъртта на арестанта медици от ВМА са били ангажирани с прикриването на убийството му, пък колегите им после не са отчели 15 наранявания по главата... Защитниците на полицаите пък заявиха, че при експертизата на проф. Раданов липсва протокол за разпознаване на трупа, че в нея се посочва, че мозъкът е намерен в стомаха и липсва аортата. В този процес „гвоздеят” са съдебномедицинските експертизи. При такива противоречия не беше ли редно да се повикат чужди специалисти, които няма как да бъдат обвинени в пристрастност?

Срещите ми с чужди специалисти през последните 20 години ме убедиха, че те не са по-специалисти от нашите, а за безпристрастност няма нужда и да говорим.

Няма експертиза, която да твърди смърт в резултат на кардиогенен шок. Първата експертиза извършва аутопсия и взема материали за изследване, но няма заключение. Заявява, че трябва да приключат изследванията на иззетите от тялото на Ангел Димитров материали. Последната експертизата, включваща лекари от ВМА, също не говори за кардиогенен шок. При нея се отстоява позиционна асфиксия, но с една голяма уговорка – тя не може да настъпи при положение, че в период от 4 – 5 минути тялото на Ангел Димитров в резултат на външна принуда, включително и удари, не бъде държано така, че той да не може да диша. И при тая експертиза няма заключение за смърт, резултат от простото поставяне на тялото му, с белезници на ръцете зад гърба, както „върховно” приема съставът на ВКС с решението за невиновност. Не е вярно и че в обвинителния акт били описани насилнически действия на полицаите само при изправено тяло на Ангел Димитров, изложени са факти и за побой след поставянето на белезници и смъкването му на земята.

Лекарите от ВМА са определени за експерти при пълно игнориране на изискванията на Закона за съдебната власт. Само един от тях е в списъка на вещите лица към съда, а това значи, че не са проверявани по реда на закона и няма данни в съда за възможна заинтересованост и пристрастност. Те са определени от началника на ВМА, а това трябва да направи съдът. Законът изисква подборът на съда да е на случаен принцип и по списъка на вещите лица. По делото случайният принцип за определяне на вещите лица не случайно е изоставен. Военно-апелативният съд отказа исканата от мен арбитражна експертиза, а виждате, че подобно притеснение, свързано с преглед на работата на медиците от ВМА, е обзело и мнозинството от състава на ВКС, който призна невиновност. 

На 27 септември 2010 Военно-апелативният съд определи да бъде разпитан военният следовател. Вие заявихте, че този следовател през нощта на смъртта, въпреки че е бил компетентен, не е допуснат до разследването, а е започнало цивилното разследване, което пък не е компетентно. Заявихте още, че това дело „винаги е било свързано с „околната среда", която се състои вече от трети министър”, и че „се води битка за увековечаване правото на полицията, когато извърши тежко престъпление, каквото е убийството, да не търпи наказание”. Какво бихте казали днес, след оправдателните присъди?

Че казаното от мен става все по-актуално. В този смисъл е и обсъжданото решение на ВКС – когато някой е умрял от само себе си – било човек, било обществото в нашия случай, никой не му е виновен.

                    Източник: Български хелзинкски комитет