Така се изроди и представата за правосъдие. Хората вече не казват "Ще те съдя!", а заплашват: "Ще те дам на прокурор!"
Прокуратурата поиска имунитета на Делян Добрев. Очевидно като отговор на искането за оставката на Гешев по разследване, което е приключило преди няколко години. Къде е границата между злоупотребата с един легитимен инструмент за търсене на справедливост и законността?
Изказването на главния прокурор, че трябва да се измете от парламента "политическият боклук", лишава от легитимност всяко негово искане за снемане на имунитета на който и да било депутат. Главният прокурор не отговаря на основното изискване за един представител на съдебната власт - да бъде безпристрастен, независим и подчинен само на закона. Той обяви война на парламента, който показа, че съществува воля за реформиране на неговия статут, и се обяви се за единствен пазител на конституцията, който няма да позволи тя да бъде "пипана с мазни ръце". Прокуратурата се заяви като единствения гарант за законност, като единствената институция, която работи за Отечеството и за българските граждани. Народното събрание не бива да допуска такова издевателство над държавността.
Имунитетът на народните представители не е тяхна привилегия - той гарантира на гражданите, че техните избраници ще могат да упражняват своите правомощия в съответствие със своята съвест и убеждения. По силата на конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.
Аз адмирирам решението на парламентарната група на ГЕРБ. Нито един народен представител не бива да се поддава на шантаж. Нито един депутат не бива да се съгласява да му бъде снет имунитетът просто защото е постъпило искане от главния прокурор. Исканията на главния прокурор, внесени в тази политическа обстановка, се нуждаят от авторитетно валидизиране - те следва да бъдат разгледани от Народното събрание, което да разреши или да откаже възбуждането на наказателно преследване срещу народния представител, както предвижда чл. 70, ал. 1 от конституцията. В противен случай е възможно отделни депутати да бъдат подложени на произволна репресия, което накърнява не само личната им неприкосновеност, но и престижа на парламента.
Възможно ли е овладелите съдебната система (ако вярваме на всички публични данни за това от записа "ти си го избра", та досега) да я реформират така, че да гарантират такава нейна независимост, която може да ги засегне пряко?
Възможно е, защото те започват да разбират, че освен ползватели на този модел са и негови потенциални жертви. Когато назначаваш хора, които да работят за теб вместо за правосъдието, ти даваш в ръцете им не само бухалка, но и оръдие за шантаж. Бухалката винаги може да се стовари върху собствената ти глава, а шантажа вече го виждате в действие: "Ако вие, то ние." Нали забелязвате как в момента трескаво се прекратяват и образуват досъдебни производства?
Как да се освободи ВСС от политическо влияние и от директното признание за "кадруване от ГЕРБ"?
Разделянето на ВСС през 2015 г. на две колегии - Съдийска и Прокурорска, беше изключително важна стъпка. Но не беше съобразен най-важният стандарт, потвърден от Венецианската комисия - в Съдийската колегия мнозинството да са съдии, избрани от съдии. В Прокурорската колегия би трябвало прокурорите, избрани от прокурори, да са малцинство. Така в Прокурорската колегия на ВСС ще бъде преодоляно чиноподчинението, което цари във всички структури и звена на прокуратурата.
През последните години политиците упорито налагат публично разбирането, че няма съществена разлика между прокурорите и съдиите, поради което винаги има тежнение за унифициране на правната уредба на управлението на прокуратурите и съдилищата. Какъв е верният подход според вас?
С годините у нас се утвърди зловредното понятие "магистратура". Това понятие е израз на погрешното мислене, че съдиите са също такива "магистрати", каквито са прокурорите и следователите. Иначе казано, у нас съдиите бяха приравнени на прокурорите и даже на част от разследващите органи.
Това е очевидно недоразумение. У нас, както и в другите държави, има много разследващи органи - полицаи, митнически служители, които имат еднакви правомощия със следователите. Но само следователите са "магистрати" и имат имунитет срещу наказателно преследване. Не се сещам за друга държава, в която част от разследващите органи да имат такъв имунитет.
Понятието "магистратура" всъщност размива разбирането за независимост на съда. Съдиите са независими, защото се подчиняват само на закона. Не съдилището, а съдията е орган на съдебната власт, така че съдиите нямат началници. В съда няма йерархична подчиненост, има инстанционност. При това по-висшата съдебна инстанция не може да дава на долустоящия съд указания, с които да подменя вътрешното му убеждение по съществото на делото - по въпросите за виновността и наказанието. А прокурорите и разследващите органи действат в рамките на йерархична структура. Това не е необичайно - те поначало не могат да имат независимостта на съдията, а следва да са автономни по възложеното им дело.
Казвам това, защото от понятието "магистратура" се роди и изразът "тримата големи", който е една недомислица. Председателите на върховните съдилища не може да се приравняват с главния прокурор. В техния статут и в техните функции няма нищо общо.
С последните законодателни изменения действащият парламент направи съществено разграничение между статута на главния прокурор и статута на председателите на върховните съдилища. Това е крачка напред. За съжаление обаче парламентът не предвиди за предсрочното освобождаване на двамата председатели на върховните съдилища да се изисква мнозинство на членовете на Съдийската колегия, избрани от съдии. Не беше предвидено и Народното събрание да избира за членове на Прокурорската колегия юристи, които не са действащи прокурори и следователи - като съществена гаранция за намаляване на властта на главния прокурор над професионалната кариера на прокурорите. Това може да се дължи на недостатъчно вникване в тази материя. А може и политическата класа да не се е отказала да се възползва от бъдещите главни прокурори с надеждата, че следващия път бомбата няма да избухне така грозно, както сега.
Кирил Петков каза в интервю, че не трябва да има главен прокурор, за да се унищожи фигура, която е всевластна. Ако се случи подобно нещо и бъдат избирани само административни ръководители на звена на прокуратурата, няма ли опасност да се създадат много Гешевци?
О, да - и те ще са точно толкова, колкото са административните ръководители. Това крие огромна опасност от местно деребейство, от създаването на локално правосъдие, още повече че по-голямата част от делата не стигат до Върховния касационен съд. Откакто възобновяването на наказателните дела, които се разглеждат от районните съдилища, беше възложено на апелативните съдилища, процентът на възобновените дела е много нисък. Най-много са в Софийския апелативен съд. В редица други апелативни райони влезлите в сила присъди не се отменят по реда на възобновяването - вероятно поради криворазбрана колегиалност. Върховният касационен съд пък е затруднен да уеднаквява практиката по всички дела.
Проблемът - не само на този парламент - е в професионалния капацитет на отделните партийни фракции. Мисля, че г-н Кирил Петков е подведен от неспециалисти, които се опитват да намерят някакъв изход от създалата се неистова ситуация. Понякога кризите раждат крайни решения. Истинските отговори обаче трябва да се търсят преди всичко на високо експертно равнище. Идеята за закриване на длъжността главен прокурор е опасна за държавността.
Сещам се за една статия, която някога прочетох в "Работническо дело" - критичен материал за бюфета на една гара, в който било мръсно, обслужващият персонал не притежавал изискуемите здравни книжки, в кухнята пълзели мишки, лазели хлебарки и т. н. Няколко дни по-късно във вестника публикуваха оптимистичен текст: "Извършената проверка установи, че изнесените факти отговарят на истината. Взети са мерки - бюфетът е закрит." Не е време за шеги, но исках да обърна внимание на този подход към решаването на проблемите, който сякаш е свойствен за нашия начин на мислене.
След чутото, а и видяното - има ли път към нормализацията на правосъдната система у нас?
Мисля, че трябва да се намалят правомощията на Пленума на ВСС и част от тях да се възложат на съответните колегии. Би трябвало да бъде променен и съставът на двете колегии - за да се засили отчетността на прокуратурата и да се укрепи независимостта на съда. Това изисква да се направят изменения в конституцията. Не зная обаче дали народните представители в този формат разбират важността на проблематиката, дали ще потърсят помощта на най-компетентните специалисти, дали ще намерят най-добрите решения, или ще си правят взаимни компромиси. Ако перифразирам Бърнард Шоу, не съм достатъчно млада, за да знам всичко.
