Обратно към Новините

Новини

Кому КПКОНПИ „хариза“ 356 млн. лева и защо?

Кому КПКОНПИ „хариза“ 356 млн. лева и защо?

24.07.2020

В публикация на „Свободна Европа“ от 18.07.2020 г., озаглавена „Делото за конфискация срещу Цветан Василев се „стопи“ с над 356 млн. лева“, бе оповестено определението на Софийския градски съд по делото на КПКОНПИ срещу Цветан Василев и множество юридически лица, според което държавата, в лицето на КПКОНПИ, внезапно се е отказала от правото си да претендира като „незаконно придобито имущество“ цитираната в статията сума.

Съзнателно изчаках няколко дни в надежда някой да даде смислено обяснение  за подобна необратима постъпка – отказът от иск завинаги погасява правото на държавата да претендира тези 356 млн. лева, а вдигането на обезпеченията, които са гарантирали конфискацията на тази сума в полза на държавата, изключва възможността държавата да се удовлетвори. КПКОНПИ – единственият орган, който представлява държавата в тези производства, не реагира. Проверих дори в сайта им. Сайтът съдържа нещо като своеобразна подборка на обвинения за извършени престъпления и образувани дела за конфискация, но в него не може да се намери решение, което да обяснява отказа от иск и вдигането на обезпечението.

Тук възникват прости въпроси, които – не знам по какви причини – само „Да, България“ се осмелява да задава. Дължат им се много прости отговори (главно от КПКОНПИ, но не само):

  1. Ако държавата е претендирала през 2016 г., когато завежда дело срещу Цветан Василев за конфискация на 2,2 милиарда лева (по Пламен Георгиев), между които и конфискация на въпросните 356 млн. лева, защото са „незаконно придобито имущество“, кога е разбрала, че точно тези 356 млн. не са били и понастоящем не са негово „незаконно придобито имущество“? Делото, по което това би могло да се установи в съд, още не е започнало.
  2. Ако държавата не е претендирала тези 356 млн. лева от Цветан Василев и семейството му, а от едно или повече юридически лица, свързани и/или контролирани от тях, защото са „незаконно придобито имущество“ на тези дружества, кога и как е разбрала, че това имущество не е било „незаконно придобито“, и кога е установила, че точно тези юридически лица не са собственици на 356 млн. лева „незаконно придобито имущество“? Нали делото още не е започнало?
  3. Ако държавата счита днес, че тези 356 млн. лева изначално не са били  „незаконно придобито имущество“ – нито на физическите лица (гражданите), нито на юридическите лица (търговците – местни и чуждестранни), защо е претендирала отнемането им през 2016 г.? И защо е чакала досега, за да вдигне обезпеченията и да прекрати производството срещу физическите или юридическите лица, чието имущество е искала да конфискува?
  4. Ако при предявяване на иска държавата не е знаела със сигурност дали това имуществено право е „незаконно придобито“, защо е въвела в заблуждение съда, че то е „незаконно придобито“, и какви доказателства му е представила през 2016 г. при обезпечаване на иска, за да удостовери и докаже по убедителен начин, че точно тези пари са „незаконно придобито имущество“?
  5. Ако държавата е знаела със сигурност към момента на предявяване на иска за конфискация, че това имущество е незаконно придобито, но сега го счита за „законно придобито“, кой е фактът, който е променил становището ѝ в този период от време, в рамките на каква процедура е установен този юридически факт и какво е правното основание за тази промяна?
  6. Кой е разпоредил, уредил или способствал КПКОНПИ да промени становището си от 2016 г. за „незаконност“ на това имуществено право, съответно в чий патримониум това право е възникнало и от чий патримониум е следвало да бъде отнето?
  7. Претендира ли прокуратурата отнемането на тези 356 млн. като предмет, средство или облага от престъплението присвояване по делото на Специализирания наказателен съд, образувано срещу Цветан Василев и другите физически лица (подсъдими), по реда и правилата на чл. 53 НК? Ако претендира конфискацията на тези милиони като предмет, средство или облага от престъпление, кои са лицата, спрямо които съществува такава претенция и как отказът от иска за конфискуване на това имуществено право по реда на т.нар. „гражданска конфискация“ ще се отрази на претенцията за конфискация по чл. 53 НК на същата сума от 356 млн. лева, но по реда на наказателното производство и в рамките на наказателен процес?
  8. Как КПКОНПИ, която не е правораздавателна институция, практически правораздава, като ангажира държавата със собствените си изводи дали едно право е „законно“ или не, както е направила в конкретния случай?
  9. Допустимо ли е КПКОНПИ да се отказва от съдебно упражняване на публичното материално право на държавата за конфискация на имущество, което е „незаконно придобито“?

И един последен, реторичен въпрос.

Колко „правова“ ще да е държава, чийто законодател е приел, а специализиран орган прилага такъв профски закон, при условие че един от най-важните признаци  за „правовост“ на една държава е „забраната за произвол“?

Източник: https://www.mediapool.bg/Анализи и коментари